Швейцарски маслен крем и торта с него

Или балтон за копчето. Не обичам да изхвърлям храна, а имах 4 изостанали белтъка, които се бяха запътили към боклука. Какво да ги правя като никой у дома не обича целувки? Сетих се - маслен крем, но не с жълтъци, а с белтъци! Този крем дори си има и име - швейцарски маслен крем. Ето го и него:

• 4 белтъка
• 180 гр. захар
• 250 гр. масло на стайна температура (от моето липсваше една лъжица)
• ванилия за аромат

1) Белтъците заедно със захарта се слагат на водна баня и леко се разбърква, докато захарта се стопи:

Когато това стане, съдът се оттегля от котлона и започва разбиване с миксер до получаването на плътен бял крем:

И сега идва критичният момент - добавянето на маслото:

Маслото се добавя на няколко пъти към белтъците при непрестанно биене, при което се получава възрядък крем:

След като прибаваим всичкото масло, очакването е кремът да започне да се сгъстява, само че моят се пресече, ето:

Но как да го изхвърля, при положение че го започнах, само и само да спася четирите белтъка? Вместо това, взех още една пълна супена лъжица масло и реших да спася крема по стандартния начин - разбих новото масло и малко по малко, прибавих пресечения крем:

Когато обрах и последната лъжица,

се получи ето това:

Плътен, вкусен, маслен, но все пак пухкав крем! Ароматизирах с ванилия, но може да се сложи и друг аромат. И какво сега - имам една купа маслен крем, който е тежък за самостоятелно ядене, значи трябва да го ползвам за нещо, при това бързо, защото ще се стегне. Реших да направя тази бисквитена торта , само че с току-що представения крем.
В крайна сметка получих ето това:

Реших да направя тортата във форма за хляб, вместо в кутия, както правя обикновено и после да я обърна. За напояване изпозвах кафе, смесено с една капачка коняк. Поръсих с горчиво какао, понеже кремът е твърде сладък за моя вкус.Тортата е вкусна, когато е преседяла една нощ в хладилник и е идеалното допълнение към сутрешното кафе в неделя.

(Снимките може да не са прекрасни, но ще ми простите като ви кажа, че с едната ръка държах фотоапарата, а с другата - тресящия се миксер.)