Кексче "Печена киселица"

Есента дойде, а заедно с нея започнаха да прииждат и даровете на природата. Като казвам дарове, имам предвид не друго, а грамадните найлонови торби, пълни с плодове от село. А като казвам плодове от село, имам предвид не друго, а дребните кисели ябълки с дебела кора, които дядо ми наричаше киселици. Полезни били. Със сигурност, те не са пръскани и това се установява съвсем лесно, защото ако бяха, нямаше от тях да излазят дребни червейчета. Расли са под небето - така е безспорно и затова са очукани от градушката и накълвани от враните. Важното е, че са полезни и стават за сок на децата и за чуден конфитюр. Конфитюрът веднага отпада като вариант и остава да се помисли за сок. Да де, ама аз не познавам човек, който ще се наеме да избели и почисти 100 кила дребни ябълки, за да прави сок от тях. Ще ви издам и една тайна - децата много мразят сок, който е кафяв на цвят и има кафява пяна. Да си ги хапваме така? Мерси, вие си ги хапвайте така, стига да обичате дебела люспа да ви засяда между зъбите и киселото да е любимият ви вкус.

То е ясно, че торбите ще ги хвърлите най-накрая, след като 2 седмици ги проклинате, подритвате и накрая завъдите плодови мушици, но поне може да се отчетете пред роднините с една тава ябълкови кексчета.

Ще трябват:

• 4 дребни ябълки, расли под небето и на чист въздух (то от тях едри няма)
• 2 чаши бяло брашно
• 1 чаша захар
• 1 яйце
• 2 пълни с.л. домашна майонеза (направена от 1 част пълномаслено прясно мляко, 2  части олио и сок от лимон)
• канела
• 1 ч.л. сода
• сокът от 1/3 лимон

Ябълките се обелват и почистват. Не е изключено в процеса на чистене да констатирате, че от ябълката трябва да изхвърлите повече от половината, но това да не ви плаши - все пак имате 2 торби от тези, ще си вземете друга. Яйцето се разбива със захарта и майонезата. Към тази смес се добавят содата, лимоновият сок и канелата. Накрая отгоре се пресява брашното и се разбърква хубавичко. Тестото е много гъсто, но така трябва, защото ябълките (особено дребните от село) са коварно нещо - ако се окажат воднисти, кексчетата стават глетави. 

Сместа се разпределя между 15 формички за мъфини и се пекат на 180 градуса до суха клечка. Получава се чудесна следобедна закуска - меки отвътре, с хрупкава (не твърда!) коричка. Хем спестихте от ябълки!